Здравейте на всички блогъри :-) Това ми е първият блог въобще и от сега знам, че ще ми хареса, защото съм намирал интересни теми за размисъл, за забавление, както и редовните злободневни теми. В този ред на мисли се надявам тук да осъществя връзка с читателите, да обсъждаме различни теми, да споделяме мнения и  не на последно място да стигаме до истината в ползотворни спорове ;-).

Преди да дойдат сериозните теми и доброто забавление, смятам че трябвя да се  запознаем:

 - Здравейте! Аз съм Тихомир, но приятелите ме наричат Тишо.

 - Здравей, Тишо! Разкажи ни нещо повече за себе си...

 - Аз съм от Варна и съм на 25 години. Обичам да излизам и да се забавлявам с приятели, споделям повечето си лични моменти с тях и семейството си, имам не лош котарак, който често наричам Коткозавъра, но в нормалните му моменти се казва Бонди и други такива общи работи. Но най - важното, което трябва да запомните за мен са тези три думи - Планина, Поле и Море. Чудите се, може би, защо точно пък тези три неудошевени географски образувания да имат някакъв ефект върху човешка личност. При мен имат, защото на тези места се влюбих за първи път, три пъти за първи път.

Когато бях на Планината, това беше Родопите, а името на селцето е Орехово.

Това е едно малко и китно селце в вредни Родопи на около 700 - 800 метра надморска височина с вили за гости, подреден и спокоен живот, както и гостоприемни хора. Известно е още и с невероятните си туристически пътеки, които стигат до различни хижи, невероятни панорамни гледки на планината, както и до Чудните мостове и стария римски път. Но истината, която ме връщаше година след година в Орехово, беше Христина. Забавна, лъчезарна, жива, каквато беше и каквато я виждаше тогава малкият Тихчо. Но тогава той не не е разбирал какво е "любов", а си я представяше като едно безкрайно приятелство, което е изпълнено с игри споделени шеги. За жалост това безкрайно приятелство беше в неговите надежди, които бяха затъмнени от тъмните облаци, надвиснали със страшна сила над Планината и рой беше принуден да отиде в Полето, в града на златна Добруджа - Добрич.

Беше дошло време за училището, нещо което не беше забавно от начало, но с времето се свикваше. И действително това беше така заради съучениците, с които междучасията се превръщаха в игра на криеница и гоненица, а извън училището веднага хващахме топката и хуквахме към игрището. Но ето че дойдоха и задълженията по извънкласни занимания, наречени "курс по английски". В началото, честно казано, ходех с неохота, защото не познавах никого, а и никой сякаш не ми обръщаше внимание, докато един път, преди да започне занятието, не влезе тя. Яна, от моя клас. И това моментално промени виждането ми за курса, вече имах с кого да си говоря, кого да изпращам или пък с кого да си пиша домашните по английски. И бях радостен. :-) Именно споделената радост с нея беше любов. И това беше хубаво. Но Морето имаше собствени намерения за мен и затова с големи и тежки вълни то постепенно отмиваше тази радост и проправяше неуморимо пътят ми към Морската столица.

А там ме чакаха толкова приключения, красиви или лоши каквото е Черно море, под чиято привидно спокойна повърхност се крият останките на стотици потънали кораби. При все това, смятам че Варна е един прекрасен град, град с със собствена душа и звучение, което никога няма да ми омръзне. И като всеки млад мъж, аз трябваше да си намеря работа и го направих. И заедно с отговорностите и задълженията имаше и почивки за хапване, когато се запознах с Ваня. Мила, приветлива и разговорлива, тя внасяше онова усещане за жена, което ми е липсвало до тогава. Срещите по кафе, танците на дискотеката, празнуването на нейните специални празници, изгледаните филми заедно доведоха и пеперудките в корема и колко силно искаха да излетят само. :-) Но имаше някой друг, който я обичаше по - отдавна от мен и това бе съкрушително. Да показваш обич не означава, че ще получиш обич, дай я на човека, който е готов да ти даде същата обич - чувствена, истинска, всеобхващаща. А Морето продължава да мие острите камъни и мекия пясък по бреговете на Варна...

Това съм аз - Планина, Поле и Море, преплетени неделимо в една човешка същност.